|
Темната нейде до Сърбия 21.01.2017
Място: около границата с Сърбия
Клубна сбирка този път в сряда. Вали тих снежец. И така трупа в Хасково, че няма изглед да спре. Макар че, според прогнозата в събота , деня за запланувано ходене на пещера се очаква времето да е по-добро. Колебаем се (но не много, и не дълго), като в крайна сметка се взема решение да ходим както сме замислили. 21.01.2017г. Това е датата.
Речено, сторено. В седем сме поели по магистралата и в прекрасния ни Крайслер вземаме член от клона в Димитровград, по-късно ще заобиколим за да вземем и Пловдивския си клон, и по „Тракия” поемаме към нашата пещера – нейде там близо до сръбската граница. Работата с клоновете е просто закачка, животът ни разпилява, но в любовта си към подземните тайни сме единни. Ники, Хриси, Ангел, Росен , Краси и аз сме с приятелите ни Китен, Китена и Яна, към обяд на пещерата. Добре, че тук няма толкова сняг колкото оставихме в Хасково. Дебелината в Западната част на България е една педя, в Хасково оставихме поне 60 см. Люта зима.
Гащеризоните са навлечени в снега и поемаме. Не след дълго сме във валога на пещерата. За радост на окото ни посрещат група ледени образувания. Приказка. И после още и още. Камини, подземна река, която за радост няма много вода, че зимата е стегнала земната кора на повърхноста. Езерце след езерце слизаме надолу и надолу и когато стигаме до завършека с един сифон въпреки, че има усет на лека умора, емоциите в душата бошуват и те карат да летиш. Нито калта, водата и огромната влажност са в състояние да те отгажат от оная потайна забава за нас – пещерното дело. И забава и отговорност и любов...
Обичали ли сте истински, ако отговорът Ви е „ДА” - , значи може да се опитате да ни разберете.
Продължението на историята ни е токова банално след края. Прибиране. Купонът по пътя .... обаче.... него няма да Ви описвам. С благодарности до безкрай за нашия шофьор Ники, който шофира за нас почти 700 км и ни търпя докато ние блаженно си купонясвахме. Благодарство и за нашите приятели от София, които отделиха ден от времето си за да го споделят с няс.
Да сме живи и здрави и пак да повторим...
|
|
|