|
11 Балкански пещерен сбор - Леонидио,Гърция 27.08 - 03.09.2017 (1 част)
Място: Гърция
Трябваше ми дълго време да започна писането на тези редове. Поне толкова, че емоцията от това ходене да се уталожи в съзнанието. Пътешествието ни към 11-я Балкански пещерен сбор в Гърция, провел се в малкото градче Леонидио на п-в Пелопонес и всичко по пътя към него остави толкова приятни спомени на разнообразната ни група, че убеден съм - всеки намери поне малко от нещо за себе си, което да му хареса . Гърция, с своето слънце и море, богове и усмихнати хора, ни пое в пазвата си, като майка скътала рожбите си ( може да вижда нещо божествено в нас).
Нека да започнем отначало. Агитацията по възможност да се организираме повече хора за това мероприятие започна отдавна. Имахме прекрасни спомени от предния подобен сбор, проведен в България, в района на Враца. Предварителното планиране помага, за да осигури човек отпуска, време и пари за подобно ходене, въпреки че докато не поемеш на път всичко е несигурно. Ще пропусна предварителните размисли, те не вълнуват никого, освен мислилите, но маршрутът е начертан.
Лично се чуствам безкрайно щастлив, че поемаме 5 коли от Хасково. НЕ Е ГРЕШКА – ПЕТ !
Удивително, групата ни е от 19 човека. Започва с 6-месечно бебе, куп деца с родителите им и колкото от всичко останало дал Господ. Няколко дни преди тръгване по пътя се чувам с колегите от Русе. Правим уговорка и навлизане в Гърция заедно – благодаря Ви приятели , че ни се доверихте, надявам се да сте доволни – удоволствие беше да споделим това пътуване с Вас.
Перипетии или не, на 27.08.2017 сутринта рано пресичаме Маказа в посока Гърция. Очаква ни дълго шофиране. Първата ни спирка след повече от 670 км. ще бъде Тeрмопилите. Този сега не толкова тесeн проход навремето е имал малка ширина и е бил труден за преминаване. Неотдавна имаше популярна холивудска продукция – „300“, в която шеметно бе описана битката на Спартанския цар Леонид и 300 негови войни, удържали и водели епична битка срещу многобройния Персийски завоевател. До прохода има минерален извор, той е наша цел. Водата е с висока съдържание на сяра, правим си минерални естествени спа процедури. Нали няма да питате дали беше хубаво… историята разказва, че след приключването на деня и порцията дуели за прохода, войните на Леонид идвали и лекувли рани в минералната вода. Следващия ден, с нови сили бранели родната Спарта, за да се разнесе името и навред по света и напред във времето. Ние просто отмаряме. После напред по колите.
И към нашия първи къмпинг за нощувка – Криса къмпинг.
Прекрасно място с изглед към Йонийско море и ширнало се море от маслини. Близо е и до целта за следващия ден – Делфи. Разпъваме палатки, и почва раздумка… прекрасна гледка, прекрасно море и добри приятели…идилия.
Следващия ден сме пред Делфи. Днес руините на Делфи са туристически обект и част от списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Ораколът там се е наричал Пития. Жена, над 50, изпадаща в транс отговаряла на въпросите на хората, съвсем същите като днес. Жреци тълкували думите и, че под влияние на опиятите не и се е разбирало много. А те – хората са питали все същото – обичали ме той(тя), таз работа за мен ли е, какво да направя за да ме хареса еди кой си и прочие. Е имало е такива като Леонид от горния абзац, които са питали дали ще спечелят войната и какво да направят. От онова време не е останало мното, но има позапазени неща. Дори са си правели Питийски игри на внушителния и сега добре запазен стадион – конкуренция на Древна Олимпия, където се родили Олимпийските надпревари. Има и музей.
Жегата в Гърция си е добра, нищо че сме в планински район и е края на август. По-добре да тръгваме… Следваща цел – Коринтския канал. Дълго шофиране, по пътища от републиканската мрежа ни довеждат до сами него. Названието си получава в чест на град Коринт, разположен в западната част на канала. Построен е между 1881 и 1893 година. Проектиран е от унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер, участвали преди това в строежа на Панамския канал. Първият кораб преминава през канала на 25 юли 1893 г.
Коринтският канал се смята за голямо инженерно постижение за времето си. Той спестява 700-километров обиколен път около Пелопонес на малките кораби. Тъй като каналът е широк само 24 m обаче, той е твърде тесен за големите товарни кораби. Днес по него главно преминават туристически кораби. Годишно по него преминават около 11000 кораба. Дължината на канала е 6343 m, широчината – 21 – 25 m, а дълбочината на водата – 8 m. Стените на канала са от естествен произход, главно седиментни скали и варовик. Височината на стените достига 75 метра, най-ниската точка на мостовете е 63 метра над морското равнище.
Снимки, снимки, снимки.
В следващия ни къмпинг – Бекас, пристигаме привечер. На Коринт се разделихме с едната от колите от Русе, която беше останала с нас, другата замина да се гмурка нейде из безбрежното море. Но за да останем заедно до край, един от клуба им остава с нас. Хубаво – една усмивка повече !
Бекас се оказва с приказно море, каменист плаж, но осеян с риби и лодки. И имащ прекрасен изгрев. Всеки изгрев е като ново начало, като прераждане… Радваме му се. Близо сме до следващата цел –Епидавър.След като събираме палатки поемаме натам.
Предполага се, че тук е родното място на сина на Аполон — Асклепий, лечителя. Епидавър е известен и със светилището си, разположено на около 8 километра от града и със своя театър. Култът към Асклепий датира от 6 век пр.н.е.
В светилището на Асклепий (Асклепион) се стичат за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция. Хората, търсещи изцеление, преспиват в специални спални помещения, където в съня им самият бог Асклепий ги съветва какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето. В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също се използват за лечение.
Асклепий, най-важният бог-лечител в древността донася благоденствие на светилището, като през 4 век пр.н.е. и 3 век пр.н.е. то се разраства с множество монументални сгради. Славата и просперитетът на светилището продължават през целия елинистичен период. През 87 година пр.н.е. светилището е плячкосано от римския генерал Луций Корнелий Сула, а през 67 година пр.н.е. е ограбено от пирати. През 2 век светилището е отново в подем под римско владение, но през 395 година е превзето от готите.
Даже след навлизането на християнството и замлъкването на оракулите, светилището в Епидавър е много известно до средата на 5 век, но вече като християнски целебен център.
Заставаш на сцената , останалите се качват на последния ред, пускаш монета и чуваш как дрънчи срещайки земната твърд. Акустика. Тайна. Мистерия или по скоро познание се крие в създаването на 14 000 – я театър. Няма да разказваме за него повече, не е описуемо.
Следваме програмата и тя е крепоста Паламиди. Паламиди (на гръцки: Παλαμήδι) е венецианска крепост над Навплио. Издига се над самия град на непристъпен хълм с надморска височина 216 m. На мястото са съществували предходни укрепления още от 2 век пр.н.е. Крепостта е завършена и въведена в експлоатация от венецианците през 1667 г. в критската война, и във времето когато е превзета от османците Кандия и усвоен остров Крит. Паламиди се считала за върховно постижение на инженерно-фортификационната мисъл и дело за времето си, както и за най-якото укрепление в Източното Средиземноморие. Проектът ѝ е дело на Августино Сагредо, а изпълнението ѝ на двама френски инженери - Giaxich и La Salle.
По време на последната венецианско-турска война (1714-1718) /през 1715 г./, Паламиди е превзета от османците и остава във владение на султана до деня на свети Андрей на 29 ноември 1822 г. когато обсаждащите я въстаници под командването на Стайкос Стайкопулос я овладяват, с което Навплио става първата столица и символ на свободата за съвременна Гърция. Подвигът им смайва Европа и света по това време.
Венецианската следа се отпечатала навсякъде. В камъните, в историята и въздуха. Крепоста внушителна по размер и размах, с изумяваши погледа урви към морето, била е непревземаем за времето си бастион. Удивление, ах, изумление и …жега… искати се сянка и хладина. Такава в колата към следваща спирка – Микена.
Микена – цивилизация древна и загадъчна. Микена (на старогръцки: Μυκῆναι, гръцки: Μυκήνες) е археологично селище в Гърция намиращо се на около 90 км. югозападно от Атина, на североизток от Пелопонес. Микена била един от най-важните центрове в древността, а Микенското царство на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Господствала по земите на източното Средиземноморие, Микенската цивилизация е положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.
Не много е останало от нея, но е била една от перлите в разкопките на Шлиман. Да, онзи същия открил Троя и с жена гъркиня. Нищо случайно под слънцето. Тук той намира златна маска, понастоящем в оригинал в музея в Атина, която според него е на Агамемнон, доказано по късно че Шлиман е допуснал грешка. Въпреки това , тя все пак остава значимо откритие.
Следва пазаруване в градчето Аргус , поемане към Леонидио. В последния на стадиона на града ще е палатачния лагер на Балканския сбор. Пристигаме около 21 часа. Опъваме палатките. Настава дебат. Има старание от гръцките колеги, но прахолякът е неописуем. Имаме доста деца и няма да е лесно тук при толкова хора, заграден в стадион, в прахоляка - а останалото няма да коментираме. Звъним на близкия къмпинг Семели. Приемат ни. Събираме палатките и отиваме да ги опъним на къмпинга. Решението е единодушно. И мисля че не сбъркахме. Бяхме на плажа, морето ни будеше с изгрева и поемахме нанякъде през останалите дни.
Следва ден на релакс. Времето хладно и предразполагащо за почивка. Но на другия ден отиваме на водната пещера Мани. Организаторите съветваха да се влиза с неопрени, поради постоянното газене във вода. Правим опит да си наемем неопрени от Леонидио, но са свършили. Но пък предния ден бяхме видели русенлии, влизали там и единият ни каза, че е бил без неопрен, което ни обнадеждава. Имаме координати на мястото и след кратко пътуване сме пред входа на пещерата. Там се засичаме с колеги от ПК „Искър“ София. Групата малко се разпокъсва, но за да не се чака излишно и да се създаде някаква организация 3-ма влизаме с Искър, а останали малко по-късно ще се шмугнат.
Е,няма такава пещера ( е, има, нали ходихме, но), потъваш бързичко във водата мокриш си се, на места (доста) цялото ти тяло е във водата, а на едно дори плуваш няколко метра за да преминеш напред. Разстоянието между водата и тавана е каска разстояние и лавираш за въздух. Яко е. Но плуването те отвежда до галерии с образувания и пасажи от хеликтити с особенна наситеност на едно място. Наслада… добре че водата е окоо 14 градуса та си джапаш с кеф и не замръзваш. По-топла вода в пещера не сме усещали (с тяло) . Накрая завършваме навлизането до сифон. Последния може да се премине, гмуркаш се под вода около метър и излизаш на сухо и има малко галерия още. Но ние решаваме да сме дотук. Следва обратния път, пак плуване и гръцката жега ни поема отвън.
Прибираме се в къмпинга, обядваме и следобед сме на плажа.
Това си мисля, че е един от най-хубавите дни, които човек може да получи като дар. Сутрин кафенце на изгрева с приятели, по обяд пещера и накрая плаж. Ако не бяхме главните герои в този ден, щях да кажа че всико е като на кино.
Но бе истина…
|
|
|