|
11 Балкански пещерен сбор - Леонидио,Гърция 27.08 - 03.09.2017 (2 част)
Място: Гърция
Към първа част http://speleo.tdaida.com/pkaida/bg/Project.aspx?O_ID=142.
По разбор в графика ни за следващия ден имаме пътуване до две места. Напред към номер едно и то е : Пещерите Дирос .
Пещерите Дирос са природен феномен, разположен между Ареополи и Пиргос Диру.
Пещерният комплекс се състои от три пещери, но само две от тях - Влихада и Алепотрипа - са отворени за посетители. Ние посещаваме само първата. Маршрутът включва ходене през тесни проходи, плаване с лодка по езерото през пещерни тунели (с лодкар), а в последната част отново се ходи пеша около 10 мин. В пещерите има красиви сталактити и сталагмити, но най-интересната част е пътуването с лодка. Цялото пътуване трае 30-40 мин.
Местните жители са знаели за съществуването на пещерата Влахида от около 1900, но не са могли да си представят, както и никой друг, неописуемата й красота. През 1949 основателите на Гръцкото дружество по спелеология започват да проучват пещерата и до 1960 са изучили и картографирали около 1600 метра. Днес е известно, че дължината на пещерата надминава 15 километра. Температурата във вътрешното пространство на пещерата се движи между 16 и 20 градуса, а температурата на водата не надминава 14 градуса. Пещерата е започнала да се образува преди стотици хиляди години, а сталактитите и сталагмитите, които днес се виждат под повърхността на морето, са образувани, когато нивото му е било много по-ниско, отколкото днес.
Всички са въодушевени. На излизане няма начин да не оставим пари за по някоя снимка или магнитче (вътре те снимат щеш нещеш – после си купуваш ако искаш). Наслаждаваме се на морето, на снимките, на изживяването.
Точка поредна за деня : Монемвасия.
Монемвасия е скалист остров край източното крайбрежие на гръцкия полуостров Пелопонес, който е свързан със сушата с тънка ивица земя. Островът е с ширина около 300 метра и дълъг около километър, а в средата му се издига плато, на стотина метра над морското равнище. На склона на това плато, от страната на морето, скрит от очите на континента, се намира малък град. Този романтичен, сгушен в сянката на извисяващата се скала град е жив музей на византийската, османската и венецианската история. Монемвасия е населен през 6 век от жителите на древния Лакония, търсещи убежище от славянските нашественици, които доминират голяма част от Гърция между 500 до 700 г.
Скалистият остров е отделен от сушата от земетресение през 375 г. През следващите няколко века Монемвасия сменя господарите си отново и отново, люшкайки се между венецианците и турците, докато островът е освободен по време на гръцката война за независимост в началото на 19 век.Името Монемвасия произлиза от две гръцки думи, които означават "единен вход" и се отнасят до тясната ивица земя, която е единственият начин да се влезе в града.
Градът първоначално се е намирал на върха на платото, заради което е наречен "Горния град". Постепенно селището се разраства надолу по хълма и благодарение на своята уникална добре защитена локация, се превръща в могъщ град.
Монемвасия се превръща в един от най-големите търговски центрове на Византия и света, както и основно търговско пристанище с население от 40 000 души. До 18 век обаче островът запада, докато не е преоткрит от туристи през 1970-те години. Ние сме тук в късния следобед и имаме щастието да се радваме на меко слънце и прекрасни гледки, които ще оставят следа от Рая. Толкова е хубаво, но окъсняваме и се ориентираме към прибиране.
На идване минахме през път, който качваше планината стремглаво и от единия му край се нижеха урва след урва, минахме през село Козмо, където типично по гръцки пътя минава през площада и ако се просегнеш можеш да отпиеш от чашата кафе на отседналите по масичките наоколо. Има и още един път, който уж е по-кратък и избираме него. Само ако знаехме каква планина и завои има. Родопи – обичам Ви , ще си карам с кеф през Вас вече. Тука беше чудо, но оцеляхме – по тъмно. През какви села и тайни пътчета минахме – не знам, но …. Пристигнахме. Слава Богу !.. и благодарство на навигацията – инак си загубен …
Тук-там, Тук-там, пътуването край има знам. Събота е. Правим плаж ( по-скоро децата), събираме багаж и мислим за дома. Благополучно по-голямата част от групата се отлепяме от къмпинга в 13,00 часа. По –късно ще разберем, че една кола ще се прибере след ден ( и малко) , а другата с най-малкия ни участник ще изкара още почти цяла седмижа по гръцкото море ( за да ни дразни ! ). НО такъв е живота. 12 часа шофиране до дома, куп магистрални такси, и умора.
Хубавото на това пътуване, че май на всички им хареса, щом още непреключило се мислеше за следващото. Останаха толкова много неща в Южната ни съседка още. Но онова, което винаги ще запомним е онова усещане за свобода и безкрайност – дарено от моретата от които се мие Гърция. Това усеща е карало сигурно древните да се заселят тук и да изградят цивилизации, на които още да се удивяваме и от които да се учим. Дано запомним уроците на историята… както ще запомним и това пътуване, този 11-ти балкански пещерен сбор.
|
|
|