|
12 Балкански пещерен сбор, Baru mare, Romania 4-8 07.2018
Място: Baru mare, Romania
Привет Румъния !
Този път Балкански пещерен сбор е там и краката ( или може би колелата на колата) ни отвеждат натам .
На 04.07.2018 поемаме за сбора, но вечерта ще Приспим във Видин. Намираме много приятно хотелче там - Вивал. Браво на хората. По пътя обаче ще разгледаме Северозападната част на родината. Ппосещааме първом Белоградчик – малко и кипро градче, не знам с какъв поминък сега, помня някога налоговите телефони тука правеха, сега ми се струва че завода отдавна е змрял, ма може и да се лъжа. Преди него имахме интересно влизане в пещерта Венеца. Нова благоустроена пещера, стопанисвана от община Димово. Ей, българино, кога ще се научиш да си добър стопанин. Изгоряло осветлението, няма кой да го оправи, хора назначени, няма кой да ги убучи да предлагат туристически продукт, родна българска…. Но се стараят хората, колко могат . Дай боже нещата да вървят.
В края на деня пием биричка с цаца на крайбрежната алея на Видин. Там се и срещаме и с групата по спортно закъснение от София, Пламен и Ангел и синове. Тандем ! Сладки приказки … част от забележителностите ги оставяме за утре.
Утре е днес след преспиване, закусваме в хотела и поемаме към крепоста на баба Вида. Има някакъв дух в това място. Очаровани сме. Дунава, История, крепост и тайни проходи – впечатляващи, какво ни палят с форд Бояр ( където състезания правят и телевизионни права продават). А защо тук не са се сетили нещо подобно да сторят ??? После посещаваме Видинската епархия, църквата на жентъра, която е втората по големина след Александър Невски и е от същия архитект, който е проектирал катедралата във Варна. Окаяно състояни имаше. О, род български ! На деидте кокалите в гроба се въртят , ако таз гледка можеха да видят. Но това е дълга тема. Хайде да тръгваме за Румъния !
ДУнав мост 2. Такси и напред. Вечерта преди да пристигнем до лагера се отбиваме да отчетем първата пещера. Пещерата Боли. На паркинга ни хваща леко подпийнал( меко казано) румънинец, който за пари ни предлага да ни заведе в пещерата. Опитваше се да ни агититира, но накрая се разбра, че първо с разваления му руски няма да я докара доникъде, а ние си имаме фенерчета и пак никаква, та си я рагледахме и без него. Мостчета, малко образувания , но големи „вътрешни пространства“, река и емоции. Вечерта достигаме до лагера, намираме българската група, настаняваме се . Среща с добри приятели.
Ден втори започва с чудене, но избираме да стигнем до входа на пещерата Сура Маре. Пещерата Сура Маре е една такава пещера, която се отличава и в класацията на Топ 10 на Румъния. Разполага с впечатляващ огромен портал, последван от стръмен активен проход, характеризиращ се с няколко каскади и езеро. Известната зала Мендип е международна забележителност, в която се намират едни от най-добрите калцитни басейни в света. За жалост само част от нашата група стига до там и то до входа. Отчитаме, че си е крайно време да си купим по неопрен и да имаме за таквиз пещери. Другата отчела неуспех се отправя към Castelul Corvinilor (замъка Хунедоара). замъка Хунедоара или известен още като замъка Хуняди /заплаща се входен билет/. Хунедоара се намира на около 130 км западно от Сибиу и датира от 14-ти век. Неговият собственик Янош Хуняди го получава като подарък от унгарският крал Жигмонт, известен в историята като Сигизмунд Люксембургски. През 15-ти век, замъка претърпява много промени, като непрестанно се добавят нови помещения и отбранителни кули. Сред най-забележителните постройки в дворцовия комплекс е Донжонът или това е главната кула в Хунеадора, представляваща всъщност последната защитна кула. Името на тази кула е „Небойса”, което в превод означава “ Не се страхувай”. В замъка можете да видите също – кулата „Калистрано”, Залата на рицарите, Бялата крепост, Боздуганената кула, Голямата Зала на събранието и още много други. Както всеки замък и този си има своята легенда. Историята е свързана със седемте години, които Дракула прекарва в тъмницата му.
Друга важна туристическа атракция е църквата 'Св. Никола' в Денсус, която представлява най-старата религиозна сграда в Румъния, където все още се провеждат маси. Нея отметнахме преди замъка и доста ни впечатли.
Следващия ден групата татковци и синове посещават още една пещера – Топлица. Някои изплашени от дъжда си тръгваме. За последно в България посещаме кораба Радецки.
Може би забравихме за изложбите, които разгледахме там, за хубавите вечери, за усмивките които срещнахме в Ръмъния, но идвайте и вие де…..
Чао, Чао Румъния, да се готви догодина Турция !
|