|
Остров Самотраки, Гърция 05-09 09. 2018
Място: Остров Самотраки, Гърция
Пишейки впечатленията си винаги след завръщане, все се чудя от къде да започна. От началото ще кажете, но ако от началото до края е едно и също - все хубаво ! Изненада…
Та имало едно време един клуб (нашия т.е.) , който обича свободата, чуството на приятелство и жаждата за споделяне на всеки миг – вдишване, море, безгрижие, сладка приказка и добра дума.
Този път дестинацията ни не е пещери, а остров Самотраки. Отдавна е попаднала в полезрението ни най-високата му точка - връх Фенгари.
На 05.09.2018. след предварително закупени билети онлайн ( при много хора си е важно) за ферибота тръгваме от познатата ни отправна точка площад Спартак за Маказа в 4,30 ч. Целта е да се избегнат задръстванията на КПП-то. Явно добре сме подранили и не чакаме при приминаването и към 8 часа сме на пристанището на Дедеагач. Извинете, така се е казвало по времето на Капитан Петко войвода, сега е Александропили. В 10 ч. започва товаренето на автомобилите на ферибота за Камариотица, пристанищния град за остров Самотрки.
Групата е от Краси, Ицо, Виктор, Веско, Стефка, Здравко, Алекс, Надя и Аз. С нас и друга кола са Иван, Нуша и Петьо - те са за риба, но Иван е планувал да качи и върха все пак.
Първият ден е за пътуване. Пристигаме в ранния следобед на къмпинг Варадис, приличен общински къмпинг на острова. Разпъваме палатки, оправяме лагера. …и другото е по „протокол“ !
Втория ден сме планували да посетим водопадите Фониас. Предварително сме разучли маршрута и поемаме. От паркинга по пътеката се движим между вековни дървета с най-причудливи форми. Изумително е. Крачка по крачка попиваме пейзажа, но достигайки до първия водопад сме впечатлени. Сравнително е рано и още до него няма много хора, по-късно ще се обедим че е манифестация покрай водите му. Но ние го оглеждаме, снимаме и поемаме за втория такъв по пътеката нагоре. На едно място тя се разделя на две – лявата поема към втория , а по-дясното по-късно ще се отправим за 3-тия. НА 2-ри слагаме банските и си поплувахме. Студенко е , ама кеф цена няма и юнак акъл също, та си шляпаме в каньона и под водопада.Бр-р-р-р ! Да тръгваме за номер 3. До него вече се отваря едно по ходене, за някои може да се види и по-екстремничко, но не е като да е толкоз страшно бих казал. Всяка крачка си заслужава да се насладиш на тия водопади в една зема на суша, в една страна на море, в тая люлка – Гърция. Връщайки се до колата деня ни е приключил и продължава с отскок до така наречения Черен плаж, каменист – но с шнорхел и очила ни впечатлява неописуемо. Плуваме си и съзерцаваме отсреща турския остров Гюкчеада. Тук трябва да се внимава с телефоните – щото минават на турски оператор и после сметката не е от Евросъюза (хи-хи).
Ден 3-ти. Важен. Определен за качване на върха. Ставаме на време и в 7 сме в изходна точка. Ам – ха – та на ! Изненада. Пътека следваме, ама от където си мислех че е тя - нещо се е променила. Стрелки те водят на нейде и после никакви си повече ги няма. Даже GPS-а не помага, но не съвсем. Тръгваме по един уж околен път. В края на деня ще имаме отговор. Миналата година на пътека е станал инцидент и сега тя е изместена, ама гръцки приятели маркирайте новия маршрут, всеки път интуицията няма да е успешна. В крайна сметка успяваме, но ни коства 1 час закъснение. Когато открихме първите табелки се снимахме няколко пъти с тях ! Хоп и след ходене по черен път се шмугваме в вековна дъбова гора и започва одисеята. Крачка по крака – камъняк, добре че повечето е по сянка. Техниката показа надморска височина от 97 м в изходната точка до хотел Орфей в селището Терма, а върхът е на 1611м. Вие си смятайте денивилацията. Дрaпане, пот , прах и стремеж нагоре. Последната част на качването даже има леки ( много леки) алпийски елементи, за да те изведен на Върха. А от там гледки – може да огледаш и от двата края на острова. Пак снимки, по мякой сандвич за сила и о, радост ! вятърът гали страниците ни, попиваме гледки , Качихме се з аоколо 5 час, като много може да се каже че не сме почивали.
Надолу. Пътят обратно е познат и винаги по неприятен заради наложащото спиране. Слизането е по-бързо, за около 3-4 часа сме в Терма. В очакване на останалите отиваме с Здравко до термални изворчета (малки басейнчета с минерална вода) , накисваме се там в топлата вода. Блаженсто, като добавим и една местна бира Вергина, гледка към морето – струваме се че съм в Рая…
Вечерта благодарение на Ицо , Нуша и Петьо ще ядем Зарган. Невероятно вкусен, Ицо го изчисти и наряза, Надя го изпържи, ние го изядохме и присушихме всичко с помощта на Вергина. Повече ни дума….
Ден 3-ти. Цел – светилището на Великите Богове. Исторически комплекс в чиято история са замесени Александър Македонски и татко му, Олимпия и кой ли още не. Провеждали са се древни мистериии и пророчества и са се решавали съдби. Гледаме с интерес, даже знаят там и български – туризъм ! След приключването на посещението следва посещение на Пахиа Амос – единствения достижим с кола пясъчен плаж на острова. Покрай него имаше и скалички, малки връхчета, гмуркане, печене, обяд, биричка и много слънце и плуване. Не ни се тръгваше чак. Ама няма как.
Последния ден на ферибота и обратно, малко плаж на континента и прибиране. След това ходене открих смисъла на живота като се сетих, че следващия ден съм на работа:
„Работата е функция на човека в интервала между две пътешествия“ , идвате ли на следващото ?
|
|
|