|
Да изчистим България за един ден - 16.09.2018
Място: парк Кенана, Хасково
На 16.09.2018г. с всчики наши приятели туристи се озоваваме в парк Кенана в началото на наскоро маркираната пътека , водеща до паметника в чест на битката при Клокотница, ознаменувала славна победа в историята ни по времето на Иван Асен 2. Целта ни е да почистим пътека от боклуци , включвайки се в инициативата „Да изчистим България за един ден „ . С черни торби за боклук се отправяме в ход. Всички се включват със жар и желание, особенно децата. Те даже се надпреварват кой ще е по-напред и ще напълни чувала. За мен като родител, може само да е радостен факта, че тези малки съкровища са превзети от чуства за съревнование не само пред електронните устрйства. Заразени от тях, никой голям не се предава и сили не пести и не се скатава – Браво! Ако сме заедно сме сила и споделена радост – от ходенето, контакта с природата и желанието да направим света около нас едно мало по-чисто място. Гръмко ли Ви звучи – недейте. Всеки човек е вселена, а светът започва от парка пред блока, най-близката гора и мястото което ще споделим с приятели. Знам , че спорове на тема чистенето, еко инициативите може да нищним с дни и нощи, но и знам че всичко започва в семейството и там е силата – да научим наследниците да пазят и да са непримирими към малките неща, точно тези които днес пълним в чувалите – кутийки от натурален сок под дървото, бирени кутии под тревата и пластмасова бутилка във всеки храст. Това ли искаме да виждаме, какъв свят ще оставим след себе си ?
Но нека продължим по пътеката – тя въпреки жаркоста на слънцето ни отвежда до целта, благодарение на инициативата на Стефан Аврамов и малко помощ от „ТИЦ“ Хасково. Табелки поставени, маркировка зелена налична. Минете по тази пътека и я пазете. Мисля си застанал до паметника – ето тук се е затвърдила България. Би трябвало всеки ученик от града един път в годината за го водят тук и му говорят за онзи български владетел устоял тук името ни и рода ни, за да се гордеем и искаме да сме като него. Верни на традицията. НО ние не идваме тук – по лесно е да мразим или някой друг да ни е виновен. Нужно е да дадем малко добро всеки ден.
Интересно е, че на туй място се е планирало да има голям паметник, да се вижда от далеч от главния път през с. Клокотница. 80-те години ученици от училищата „Климент Охридки“ и „Васил Левски“ са тренирали на тогава поляните (сега ниска гора) за откриването на предстоящия паметник – едните ромеи, другите българи . Уви – идеята умряла тъй бързо, както се е родила. Останал спомена – да не го губим !
Изнасяме на ръка 10-на торби от пътека и особенно от местноста „Старите Брястове“ до последните контейнери във вилната зона. Хора , защо не качвате боклуците в колата си - не е трудно – или искате да се чуствате като на сметището. Сугурен съм че не. Ако всеки пък когато хвърляте пластмасовата бутилка можехте да видите как нашите малки уастници на по 10 години влачеха чувалите – малко срам все щеше да ви настигне и направви по-добри.
После на язовир Сивата вода дойде веселата част – среща с приятели от дружеството, награди за юбилярите ни – Стефан Аврамов и Здравко Ковачев – на по 70г. Младежите – още дълго да ни водят по планините !
Бе хубав ден! Да запазим спомена и чистотата след деянията ни днес по-дълго! Искате ли ?
|
|
|