|
Карлуково 27-28.10.2018
Място: с.Карлуково
След известно прекарване в размисъл на участниците в нашия разказ и настройване на личната програма на всеки от тях, драмата на избора бе разрешена и възела на съмнението за ходене бе срязан.
От Хасково групата на моя милост, Алекс, Краси и Ицо, най-големия на света Вики и т.н. поема за „лечение“ на Карлуково. Но не бързайте с прибързаните изводи, ние сме от тези за лечение не в известната психиатрична клиника, а от онези, които предимно от другия край на релсите се лекуват – посещавайки повечето пещери в региона , полагайки пристан нейде около Банковоца и шетайки в околията.
Но не е туй само , вземаме Ангел минавайки през Пловдив, а по късно идва Пламен от София – пръснати по трасето сме – важното е че има какво да ни събере – едни спомени в две разновидности. Първите , за които ще си припомним и вторите, които ще създадем в рамките на уикенда – (27-28.10.2018г.) .
Подробностите по пътуването едва ли са толкова интересни, като изключим задръстването по магистрала Хемус ( жива мъка ) , по обяд сме се инсталирали покрай пещерата Проходна. Правим заход, виждаме се с приятели. Между впрочем нека упоменем, че все пак повода да сме тук е организирания от БФСп и участието на БПД национален форум по спелеология. Чест и почитания към организатории и старанието, което са вложили. Пещерните среди наистина имат нужда от съединение (въпреки че повечето хора си ходят без квалификация към определена група или въпреки нея заедно). Ние можем да кажем – Браво !
Но да си припомним, че освен срещата с приятели искаме да покажем на членовете на клуба околностите, да попият от неговата сладост и го опознаят.
В съботата си спомняте, че спряхме до Проходна и веднага се отправихме на разходка до скалната църква Света Марина. Въпреки наличието на малки деца и бременни булки – всичко бе безпроблемно. Природата ни галеше със слънце така приятно за края на октомври, че късите ръкави бяха задължителни. Снимки и стъпки…. Снимки и стъпки. Хасково не е толкова далеч, но магистрала Хемус със своите ремонти го отдалечава… та бързо стана време да се отправим за приготвяне на лагера преди стъмване. Поляната около Банковица ни обгръща и приютява. Събираме се край лагера и потъваме в сладка раздумка, похапвайки си , пийвайки си и наслаждавайки се на отминалите часове и споделените моменти.
На следващия ден започваме с разходка в Задънен дол. Обикаляме пещеричките в неговата утроба, като най-големите са Зиданка и Задъненка. След това минаваме над Окната на Проходна. Последната е станала толкова посещаван обект, рекламиран от туроператорите по какъв ли не начин. Само споменът за едно спокойно място ще си остане така както го помня , там където го помня преди повече от 20 год. Установихме с Алекс, че съм идвал последно на Задъненка преди нейното раждане - та имаме смяна на поколенията – надежда има.
Прибираме се в лагера за да хапнем и да изпратим част от групата ни, Краси и Ицо са с малко дете и си тръгват, останалите отиваме до Свирчовица . Екипираме и караме до края. Радваме се, практикуваме си хобито и благодарим на природата способна да ни удивява всеки път, даже и на едно и също място – по различен начин.
В този уикенд смениха времето. Започва да се смрачава. Но преди да се стъмне, успяваме скоростно да си сгънем палатките, оправим багажа, по сумрак вечеряме и по тъмно отлепяме.
Един дълъг уикенд излезе, но пък колко беше хубаво…
|
|
|