|
Чит кая означава зиданата скала
Място: около Кърджали
В превод Чит кая означава зиданата скала, името идва от „чит” – зид, дувар и „кая” – скала, канара. На скалния комплекс е имало тракийска крепост, изградена от камъни без спойка, която не е добре проучена. Според оскъдните изследвания в района крепостта датира от ІV – І в. пр. н.е., заемала е билото на продълговат връх, а крепостната й стена е опасвала площ от около 1200 кв. метра. На стръмните скали от южната страна са издълбани десетки скални ниши – около 50 на брой, с различна форма (елипсовидни и трапецовидни).
Но това е малка библиографска справка. Нека започнем от самото начало.
Отдавна не бяхме излизали с клуба и на 02.02.2019г. стимулирани от хубавата прогноза за времето, и с прекрасна дестинация в главата - поемаме към Читкая. Планът ни е да посетим скалите, да се разходим и след това да посетим нашия приятел Минчо Гумаров . Да извършим традиционната си дегустация за сезона на домашни вина. Предния ден бе Трифон зарезен, днес е Петльов ден (Сретение Господне)…каква върволица от празници…
Сутринта тръгваме от така познатото ни място пл. Спартак. След около час сме на с. Широко поле, паркираме колата и поемаме към махала Лисиците. Пътят минава през Въженият мост на язовир Студен кладенец , с дължина 260 метра и е най-дългия въжен мост в България. Изграден е на един от най-тесните участъци на язовира между землищата на селата Широко поле (от север) и Лисиците (от юг). Това е и единствената пешеходна връзка на село Лисиците.
Пресичаме го радвайки се на гледките наоколо. Наблюдаваме рибарите и им пожелаваме успех. Крачим бодро. Навсякъде тече вода. Тече ли , тече. По пътеките, по полянките, по дворовете. Времето е спряло. Къщите са тъжни. Някои от тях не са успяли да дочакат стопаните си, които са ги напуснали и са поддали на времето. Празните им прозорци са като слепи очи оостанали да търсят взор, загубили го в новото време. Няколкото постоянни жители са излезли на припек да се порадват на слънцето. Има указателни табели, които така или иначе заобикаляме, насочени от местните баби. Те ни упътват някак си и дали не разбираме, или не добре се ориентираме хващаме посока, която ни отвежда от задния край на Читкая. Всъщност това си се оказва много добър избор. Дава ни възможност да огледаме цялата палитра на това приказно място, да усетим капчиците вода стичащи се по скалата, да попием от енергията на този притегателен център, да отправим поглед към водната шир на язовир Студен кладенец и вливащите се в снагата му притоци. Гледаме скалните ниши, овалните форми изваяни от създателя, играта на четката на Природата успяла с багри и фантазия да ни даде таз наслада. Как да Ви го опиша. Ако питате всеки от малката ни група – Росен, Веско, Хриси, Надя и моя милост – най-вероятно ще получите чувство различно. Различно като всички нас. Но то –различието ни прави да ни е хубаво да сме заедно…
След като душата е намерила търсенията си, взели сме всички снимки от всички ъгли, е време да поемем наобратно. Вода, поляни по които се стича тя отвсякъде. Улеи по които слизаме, вода и по тях се носи, много челия (тръни) и пак вода, релси, мирис на влак и скали. Кола , Минчо пристигане, прегръдки и вино. Спомени, планове за пещери през идния сезон и наздравици. Време да се прибираме. Закъснял Ангел ( още един мераклия човек и безценен приятел) , колорит и нежелания накрая въобще да си тръгваме.
Но надеждата, че скоро ще се видим пак - ни крепи…
|
|
|