|
"Бабини бозки" - някъде преди 13.03.2020
Място: около с. Мрамор, Тополоврад
С това описание някак закъснях. Искаше ми се, като че ли да си го пазя да ме топли, защото времето през което то се случи, бе последвано от обявяването на извънредно положение в страната – нашата България.
След това последва 2 месеца престой у дома, който промени не само всичките ни направени планове въобще, спря ходенето на учениците на училище, възцари един страх за най-ценното на човека – живота. Да гледаш всеки един човек, като движещ се вирус, едва ли е най-приятния начин на съществуване. Как да коментираме тази ситуация – никак. Времето е само съдник на случващото се, а ние сме прашинка в него. Просто исках да спомена в началото туй, че да помним кога си отмине, че често хората забравяме историята – а тя е добър учител за настоящето.
Но да се върнем в историята ни. В началото на март, стройна група от клуба се събираме на обичайното ни място за тръгване – площад Спартак и се отправяме в посока Тополовград. Трайко и Доби, Росен и Ангел, Галя , Надя и Златко, Данчо и Ива и две Красимири.
Пътйом разглеждаме Чучул камък (менхир) и долмените около село Хлябово. Зареждаме с енергия и отиваме да търсим пещерата „Бабиби бозки“. Достигаме село Мрамор . Оставяме колите в края на селото и поемаме да я търсим тая дупка, малко по усет, малко по координати. Следва дракиг ( дисциплина за придвижване мецду драки, трънаци), качване и слизане, набиване в дере и …малко късмет. Намираме дупката. Слагат се гащеризоните и ботушите, осветление. И с меракът напред.
Пещерата е получила името си от образуванията, които макар и бедни има. Почти моногалерия, но близо(сравнително) до нас и приятна. Понавираме се хубаво, та да начешим крастатат си и се наслаждаваме на подземния свят и задружното си пребиваваме в него. Отчитаме иманярските набези ( не ги ли откриха тия съкровища вече). Оставяме стъпки, вземаме само снимки и създаваме спомени. В оня момент не знаехме, че точно пък тия ще са антидота да не психасяме в социалната изолация. По обратния път откриваме и Дръхчи дупка – друга пещера в района. Пак дракинг и сладка раздумка. Ей, ама много е хубаво..
Като посвършихме се отправяме към колите и те ни отнасят до Устремския манастир, разглеждаме го , разглеждаме и „вехтата църква“, което си е малка пещера от където се е зародил манастира. Интерес район. Може да се каже, че времето и деня не ни стигна. В началото на март още не е толкова дълъг. Но пък гребем емоции с пълни шепи, тъй де !
Когато отпадна извънредното положение, пък последва извънредна епидимиологична обстановка и пак има ограничения. Поетапно отпадат – но тепърва очакваме всичко да се нормализира. Дай боже след всичко….отново да сме си същите. Все ни повтарят, че няма да сме същите. Вижте, може и да има хора, които имат нужда от сериозна промяна, но аз харесвам приятели си в клуба, такива каквито са си преди извънредното положение от 13.03.20120 – до 13.05.2020.
Приятели , останете си същите, моля ви .
|
|
|