|
Пещера около Стара Загора 08.04.12
Място: около Стара Загора
08.04.12
ЦEпHATиHATA – и гърчава и красива
“Ау, баби, не те ли е страх да влизаш в тъмното?”
С този въпрос женица от селото ни упъти към поредната дупка...
“Ей там на склона е! – каза тя.
Върнахме се 50-тина метра назад и ето я Цепнатината.
Склон и една хоризонтална цепка зинала като паст надолу...
За пещерата се знаеха две неща – “гърчава” и “красива”. Оправда и двете очаквания. Лазене, пълзене, провиране... Тук там спиране за по някой снимка. Кал до ушите, понякога и вътре в тях.
Лепкавата глина се наслагва по гащеризона, пропива в него и те залепя за скалата. Едва се оттласкваш и продължаваш напред. Лабиринтите следваха един след друг. Тъкмо се напъхаш в тесняк и ето ти малка заличка, а отворите продължават по два и по три – в различни посоки. И всеки от нас ту тук погледне, ту там пропълзи....
А докъдето ти поглед стига – все красоти.
От свода се спускат различни по форма сталактити, звънтящи драперии тихо нашепват непознати мелодии и се усмихват на бистрото езерце под тях. Отстрани масивни сталактони стипили здраво на пода подпират с рамо свода над тях. И отвсякъде водата нежно облива образованията. А застиналите на върха им капчици сякаш намигат закачливо в полумрака на челните лампи.
Пак ще се върнем...
Този път за два-три дни.
Сред дъхавите поляни с мирис на бор, до водоема с рибарите и звънките крясъци на жабите. И край небесната дъга обляла с цветовете си пътя към Хасково...
Снимки и текст:
Милена Стоянова
|
|
|