|
Никога не познаваш една пещера достатъчно добре, ако не си я картирал
Място: Източни Родопи, близо до Гърция
Дата 8 септември сме избрали за ходене по пещери. Заедно с девети – ето ти един уикенд сред природата за практикуване на любимо занимание.
Иван и Тери тръгват по-рано за село Егрек, далече на юг почти до Гърция. Надяваме се тия два дни да ни стигнат да поровичкаме обект, който сме си набелязали в региона и да го изследваме. На предишното наше ходене просто го бяхме локализирали…. Вечерта на 7 септември съм на концерт на Сигнал и получавам СМС поздрави от хорото на Егрек, оказва се, че ще уцелим панаира на селото, но… какво да се прави – народна музика и пещери, ама комбинация….нали ?
Километрите от Хасково не са много, но пък се пътува бавно по лъкатушещите завои. Въпреки каквото и да е, около 11:00 сме на входа, екипираме и надолу към пещерата. Посреща ни една сравнително голяма за Източни Родопи зала осеяна с гуано от своите обитатели прилепите. Но предстои изследването навсякъде. Вальо и Милена поемат по една от галериите, започваща от входната зала. Там е тесничко за още хора и за това се пробвам в друга подобна. Ту насам, ту натам и о-ооо – съзирам голямо слизане на камина. Изчаквам все пак Ванката да дойде, за да не съм сам. Двамата с Тери пристигат и се спускаме надолу. Умирам от удоволствие. Откриваме ново и ново продължение. Оваляни сме в глина, но има и образувания тук-таме. Очаровани сме. Оказва се тук-там – хоп – лабиринт. Макар и не толкова страшно – на няколко нива се кръстосват няколко не особено дълги, но пък и не малки галерии. Уж само щяхме да поразгледаме, но докато разберем кое, как и накъде отива, си замина целия ден. Време е да излизаме. Нека ни остане време да се поизмием и подготвим лагера за нощта.
На следващия ден хващаме планшета и почваме да картираме. Както е ясно операция бавна, но смислена. Няма какво много да се обяснява, освен великата мисъл, която роди Ванката : „Никога не познаваш една пещера достатъчно добре, ако не си я картирал”. Ей – голям титан на мисълта е нали – но не може да се отрече, че си е и много вярно.
Времето да картираме всичко не ни достига и ще се наложи отново да се върнем, но едва ли някой от групата ни има против. Пещерата много ни хареса и запълни двата ни дни изкарани покрай нея с приятни изживявания. А и ни гложди мисълта колко ли метра ще излезе, денивелацията и прочие … така че … тук отново ще сме скоро…
|