|
Вертикална пещерна - 20.01.2013
Място: на юг от Хасково
Всеки път, щом имаме уговорка за пещера ме обзема едно приятно чуство...чуство може би подобно като това, което изпитват влюбените или... математиците решили трудна задача, или нещо което вие си изберете от тоя род. Няма и да се мъча да отгатна какво е, просто ще му се насладя. Мисля че това правим всички приятели на пещерите с нашето скромно клубче в Хасково.
И тъй в неделя сутринта на 20.01.2013г. Точно седмица преди първия в демократичното ни време референдум поемаме към село Бяла пололяна. Там сме набелязали една пещера, на която клуба не е ходил над 20 години може би. Вальо е намерил кой да ни заведе, защото иначе най-вероятно ще загубим половината от деня си за да я търсим.
Около 10 сме паркирали автомобилите си в центъра на селото. Посрещат ни освен водача ни – възрастен дядо и хиляди погледи. Какво толкова да се случи в едно село, където хората с усилен труд се занимават с земеделие и превиват гръб. Ние сме атракция, а иначе за работливите хора – Поклон ! поклон пред отрудените ръце...
Времето е прекрасно като за януари. Дори много топло – отвсякъде текът води... Ние с стъпка по стъпка и песен – “Шляп, Шляп педалите ...” стартираме...към целта. Следваме дядото, който вървейки по баира си сви и цигарка и наслажавайки и се ни повеждаше – ха от тук – ха оттам. За около 30-тина минути сме пред отвора ..
Приготовления. Ха сега да видим, кой ще се впрегне да екипира... е !?. Все ще излъжем някой. Бавно , славно и полека един :
Пещерняк се навива
и въженце сбира,
после връзва – екипира
и път надолу той намира...
Следват красоти безкрайни,
И емоции омайни,
който дойде ги видя –
кой не дойде завидя !
Всички бяха май доволни,
От прониквания зорни,
Затова покрай софрата,
пийнаха и за родата .
Сладки приказки , мечти
следват докато стъмни
малък пламък все гори,
с тез приятели добри.
Който иска да опита,
Мож’ за нази да попита....
Бе един прекрасен ден.....
Свечерява. На селския мегдан смесения магазин е отворил и нас чакат. Всички знаят , че сме били на пещерата и бързат да разберат дали слуховете , че стига чак до Одрин са верни. Истината е , че не са. Ала хубавото е, че се връзваме на сладка приказка... и .. в такива мигове забравяш за времето...а то времето ви-и-и-и-наги не стига....
|
|
|