|
Пещерата със седем входа 03.03.2013
Място: до язовир Кърджали
Неделя е. Национален празник. 3-ти март. Решаваме, че времето е подходящо да “направим” една пещера. Пещерата за която Вальо отдавна ни навива, а ние останалите не намираме време или не успяваме да създадем организация. И тъй като отдавна не сме излизали - речено-сторено.
Яхваме се по колите и тръгваме към отправната точка. Никой от групата не е ходил на тази пещера, имаме някакво описание и данни от близката....1977г. Някои от групата ни още не са били родени по това време...
И като не знаеш, се почва с питане... питаме, получаваме информация и поемаме. Два часа и половина след ръчкането на масива, в който се озовахме и поредица от телефонни разговори ще разберем, че сме се позаблудили, но пък за времето на лутането видяхме причудливи скални форми, тракийски култови ниши и потренирахме често срещаната дисциплина Дракинг (ходене през драки – т.е. бодливи храсти).
Поемаме към следващата махала. По макадамения път пристигаме до нея, където би трябвало да сме преди 2 часа и половина (ако си спомняте), но... Там съзираме местен жител и го разпитваме за пещерата.
- А-аа ! – казва – Пещерата ли? Ей там е отсреща на масива! – и ни обяснява как да стигнем
- Като деца ходехме там, седем входа има тая пещера, да знаете – предупреждава ни човека. Ама тя май е затрупана. Идете вижте. Вие какво ще дирите там?
Обясняваме, че сме от пещерен клуб и ходим за удоволствие по пещери, но дали ни повярва... Повечето местни хора не разбират нашево брата и ни вземат за иманяри.... каквито не сме!
Хайде пак дракинг.... и накрая склона, на който е венеца. Дракинг... и Ура – намираме входа. Обличане и веднага навътре. Тясно е ... А е зима .. понаедряли сме... Забива ме в невъзможен тесняк на 10-тина метра след входа. Преди него трябва да има ход надясно, но някой разкопавайки тесняка е хвърлял пръст в проходимата галерия. Не знам какво е намерил, но със сигурност част от думите на човека, който срещнахме преди това, ще се окажат пророчески и част от пещерата ще е временно непроходима...
Опитва кой ли не от групата. Някои дори засядат в тесняка. И докато те засядат там – други засядат на масата. Не след дъго всички са около нея.
Времето е приказно. Национален празник. Слънцето гали лицето ти в късния следобед на фона на безкрайната водна шир на язовир Кърджали. Майката природа е запазила това кътче и сега имаме щастието да го сподели с нас.
Огън. Приятели. Коментари около днешната пещера, празника, националните протести, които се вихрят из цяла България по туй време, политиката, Вселената и всичко останало запълват времето до качването обратно в колите...
Прекрасен ден !
|
|
|