|
Практическо занимание по картиране 11.10.2015
Място: около Кърджали
Типичен октомвриййски ден. Леко препръсква дъжд и се чуди дали да ни откаже. Но Групата е стройна- на уреченото място и време, за нас то е площад Спартак в града, неделя сутрин - Краси, Хриси, Ники, Алекс, моя милост и най-гордото ни полълнение , 5 годишния Неди сме в колата. Тръгваме за предварително уговорената ни цел - пещера, в която ще се учим да картираме. Дейност, която сме занемарили в последно време - и търпим с право критики от някои приятели, но пък - времена - хора, живот.
Пристигаме в селото изходен пункт, а дъждът, който леко напомня само за себе си ни съпровожда до входа... Вземаме необходимото и напред. Изкарваме няколко часа вътре и всеки се редува да мери, взема азимути и наклони, както и как замерванията да се нанесат върху картния лист. Тъй като сме близо до входа, се чуват разни звуци отвън ( по-късно ще разберем че вън вали из ведро и гърми..), но работата си върви.
След приключването на зададената цел за деня, се отправяме на гости на нашия приятел Минчо Гумаров. Ей , няма край добрината на тоя човек - пак ни е направил топла шкембе чорба. Хапваме и бъбрим на сладка приказка. Отдаваме се на спомени и мечти, в приятна компания. Слънцето на вън започва да се усмихва и грее като за нас - като че да ни каже, че ни обича. Ей, Слънчице - и ние те обичаме. Сигурен съм, че пещерняка като същество земно ( макар влизайки подземно) най-силно слънцето цени и му се наслаждава... Съмнявате ли се ? Хм, намерете някой пещерняк и го питайте...
|
|
|