|
50г. ПК "Аида" Хасково и изпит на курсистите 28-29.11.2015г.
Място: х. Аида и Гарваница
апочвам да пиша тези редове с голяма благост на душата. Дори дъждовното време, което ни посреща през сутринта на 28.11.2015г. на обичайното ни място за отпътуване – пл. Спартак, не е в състояние да помрачи ведроста в душите ни.
Та в тая спомената утрин, доста сериозна група – моя милост, Алекс, Краси и Краси, Хриси, Росен и Росен, Весо - потегляме за Аида. Планът ни бе за тренировка на учебните скали преди изпита на следващия ден ( 29.11.2015) на всички курсисти, но с помоща на времето се променя в движение. Отиваме към х. Аида, като по пътя спираме до параклиса. Не, не се усмихвайте – няма курсистите да се молят, просто там има голям навес където ще поспрем да пообсъдим някои текущи клубни въпроси и поизчакаме дъжда да спрем. Именно там към нас се присъединяват Трайко и Доби.
Приказка, дебат, по мъничко комат и нагоре към хижата. Настаняваме се , Пристига и Стефан Аврамов. Всички заедно правим прекрасна ( макар и в мъгла) разходка до Айкас. Тук Стефан е подготвил изненада – показва как става провиране през скална халка в предверието на малката пещеричка – “Мечата дупка”. Не е толкова просто и всички (курсисти) се нареждат след него по ред. Могат ли да му откажат без да се засрамят от годините му. Но... няма отказали се – всички минават – дето се вика изкараха по една тройка за изпита. .
Вечерта по различно време към нас се присъединяват още много хора – Ангел, Антон, Надя, Пламен, Делчо и приятели туристи и алпинисти – поводът ни е прекрасен. Освен че на следващия ден ще провеждаме изпит празнуваме и 50 г. от създаването на клуба, малко на патерица – защото точната дата е 30 септември, но ... Радвам се че всички се събрахме и си казахме по някоя дума. Радвам се, че видях живот в тоя клуб. Дано да е така и занапред. Благодаря Ви приятели ! Да сте живи и здрави !
А пък после какви танци и забава имаше, е който беше го видя – кой не бе ни завидя !
Ала утрото нали е по-умно от сутринта, та около 8,30ч. , както предварително сме се разбрали, всички са на закуска и се подготвят за тръгване към учебните скали за изпит. Към 10 сме под тях. Духа сериозен вятър. Ей – време и то ! Не виждам обаче някой да е разколебан; разпределяме задачи и изпита е в ход – екипират, разекипират, движат се нагоре-надолу тия хора по въжета – да ти стане едно мило и драго.... Сладури...
Въпреки Северняка нещата стигат до своя край – всички са изпитани практически. Теорията сме я препитали предварително тестово в клуба. Няма да се лъжем – тук таме има по някой пропуск – но именно да осъзнаеш липсата на детайли е част от обучението.Реалната самопреценка - също. Няма фатални неточности – просто дреболии – които ще се отсеят с опита и практиката. Разбор. Индивидуални думи за всеки и – ЧЕСТИТО ! имаме изпитани. Имаме нови завършили – усмивки, целувки и удостоверения. Напред !
После се приготвяме за обратния път към дома. След 2 дни изкарани с такива хора ти е трудно да се разделиш. Единствено мисълта, че всеки край е ново начало - дава сила да се прибереш. Дай боже да имаме повече такива мигове заедно, да имаме спомени заедно. Защото споделените прекрасни спомени с приятели са онова пламъче, дето топли душата в ежедневния сумрак, способен да ни убие понякога. Но ние имаме нашето пламъче – нашия клуб – да си го пазим, за да ни топли. Нали ?
|
|
|