|
Среща с приятели и пещери около Кърджали ....07.02.2016
Място: около Кърджали
Неделя е. Всичко е заскрежено. Идва ти да не мърдаш от топлото легло, но едва ли това е пречка за всички които сме решили да с отправим към добре позната нам пещера в района на Кърджали.
Понякога си мисля, не се ли изморявам да посещавам един същ обект десетки пъти, но когато го правя с нови хора и виждам оня блясък на удоволствие в очите – оставаш доволен. Зареждане, това е то което ни води към подземните красоти…
Та рано сутрин сме на площад „Спартак“ и събрали групата – аз, Краси и Петьо, Хриси и Николай, Весо и Росен - поемаме към поставената цел. Учудващо е , че в Хасково нямаше сняг, но по пътя към пещерата ни се налага да газим такъв. Шумоленето на снега винаги е удоволствие. В комбинацията с галещото слънце прави придвижването до входа на пещерата ни приятно.
Обличаме се и хоп – вътре сме. Насам –натам, как бързо времето лети… вземаме си своето – крастата е начесана. Тренировка за някои на пещерна стълбичка, който мина и по тесняците се поизпоти. Не е лесно… но когато излезеш на слънцето навън , ей това цена няма. То може би ни кара да се връщаме отново и отново…хм..да спрем дотук.
Какво следва ? Среща с нашия приятел Минчо. Той е толкова лъчезарен. Толкова добър приятел. Сядяме на масата, имаме уговорена от есента дегустация на вина. Всеки е донесъл от своето – да го похвали колко е добро и сподели с останалите. Наслаждава ме се на момента. Отдаваме се на спомени и бъдещи планове. Печката в Минчовата стаичка бумри нежно. Винце, мезе, спомени в зимния ден. Идилия… как се нижат минутите, стават часове. Топъл курбан , сит стомах и прекрасно прекаран ден. Първично и необикновено. Това е завършека. Споделен с Минчо и приятели туристи от Кърджали. Остава да си пожелаем повече подобни моменти, а те зависят единствено от нас. Нека си ги пожелаем….
|
|
|