|
Района на Лакатник 20-21.2.2016г.
Място: гара Лакатник
Преди да седна на клавиатурата си мислех да напиша една дълга история. История в която приятели се събират и правят заедно нещата , които им харесват, споделяйки ги помежду си. Но как се описват чуства. Не всеки е Балзак или Достоевски. А и не трябва. Усещането е нещо лично и неповторимо и всички писания са слаби да докоснат онази скрита част на душевноста ни в която не сме просто някой си, а сме низ от единното цяло.... и ей така преди да напиша каквото и да за историята, която ми се щеше да разкажа, се отдадох на философия, надявам се не безкрайно отегчителна.
Иначе историята е стандартно по пещрнящи:
На сбирка в сряда в клуба
Решава да се сбре задруга,
на пещера шяла да ми ходи
за да разкърши кръшно боди.
Организация се спретва малка
за дупка не тъй жалка –
На Лакатник била тя темна
Изваяна с обеми и неземна.
На пещерата в събота сутрин се събираме за влизане 12 души , плюс поддържаща група. Ей, толкоз много хора клуба не е виждал скоро. Моя милост, Надя, Краси , Петьо, Хриси, Ники Алекс, Краси, Весо , Ванката, Тери,Росен и прителите ни Китен, Яна и Павел. И да не се сърдят останалите дето имената им ги няма, от философията в началото на разказа нещо се отнесох.
Не виждам за уместно да правя подробно описание какво видяхме вътре – водичка си имаше навсякъде доволно като за сезона. Разкършване по терена също, както и лежерна разходка, последвана с Чаталче за десерт. Ами който е ходил знае, кой не е да трае.
След излизане един бърз отскок до Ръжишка. Там тук там е покопано. Завладяваш обем и шеметни гледки.
Дори дъждът (който валял цял ден), не помрачи душите наши. Ние изкарахме повече време от деня на в пещерите.
А какъв купон имаше вечерта – искам пак !?!
|
|
|