Като се обърнем назад във времето преди 35 г. , ще си спомним че на 30.09.1965г. група от 9-10 ентусиазирани любители на подземните красоти са положили основите на пещерната група към Алпийския клуб град Хасково. С уважение трябва да си спомним за първите и техния принос да се постави началото на пещерното дело в града: Георги Минчев, Борис Колев (човекът бил гръбнак на спелеологията в града дълги години), Левон Минасян, Георги Таков, Мара Карабашева, Тодор Стратиев Румен Кетев, Атанаска Халваджиева. Заредени с много ентусиазъм, любов към природата и дух на откриватели те подемът своя щурм.
Още преди да са положени основите на пещерната група към 13-14 юли 1963г. е направено първото проучване в пропастната пещера “Зандана” в района на с. Долно Черковище, след което се провежда съвместна експедиция с Окръжния историчски музей за проучване на пещерата “Арабската дупка” край с.Стремци –Кърджалийски окръг.
След три години къртовска работа и проучване, към групата се присъединяват още младежи и тя прераства в пещерен клуб. Датата е 08 юли 1968г. Избрано е ръководство: за председател – Георги Минчев, за секретар - Левон Минасян, зав. учебно спортна дейност – Борис Колев. Клубът се развива. На 03.02.1969г. е проведен първият изпит за значката “Пещерняк” завършен от 11 души, след което следва втори на 20.04.1969г. с още 16-тима. Фундаментът за бъдещото е поставен.
Единствената и благородна цел на тези млади пещерняци е да се проучи карстовият район на Източните Родопи, като се разкрие вълшебното богатство на родния край. На всички е известно, че Източните Родопи и по-специално Хасковски окръг е лишен от благоприятни условия за образуване на големи и интересни пещери. В практиката на пещерняка като основно правило а откриването на обектите е да се разпитват овчарите и старите хора от местното население. Много често обаче те се въздържат да дават подробно описание отнасяйки се с недоверие. Въпреки това пионерите в делото не се отчайват и не губят вяра в начинанието.
С малкият опит с който се разполага тогава и големият ентусиазъм, който пък вдъхновява се правят първите стъпки, като най-напред се проучват малките пещирички “Мечите дупки” с.Минерални малки.
Следва експедиция за проучване и картиране на пещерата “Маара” в района на с. Мост – Кърджалийски окръг. През 1967г. е направено проучване и картиране на пещерата “Карангил” близо до с. Широко поле и водната пещера до град Джебел.
На експедицията “Стенето –70” в Троянския балкан участват в проникването и картирането двама представители на родната спелеология - Георги Минчев и Веселин Петров.
През следващите години редовно се организират експедиции за проучване на пещерите в района на Ивайловград: “Армира-71”, “Армира-72” и др.
През 1972г. е направен опит за проникване в отдавна известната на местното население “Киркова дупка” край с. Каснаково. За проникване в тази пещера участниците полагат неимоверни усилия, като изнасят един камион камъни и дървета, нарочно хвърляни вътре, за да не падне някоя овца и да не влизат децата на близкото село.
Край Димитровград са проучени и картирани малките пропастни пещери : “ Дядо Паньовата дупка” и “Габера”.
Съвместно с спортно-организационната дейност биологът Христо Братанов работи по научна тема “Паразитите по прилепите в Източните Родопи”, а Борис Колев по “Карта на пещерите в Източните Родопи”.
След положеното начало, все по уверено започва настъплението към неизвестния Кърджалийски регион, Крумовград, Ивайловград, Долно Черковище. Първите проучвания в този регион са дело на хасковските пещерняци. През 1976г. се провежда съвместна експедиция с пещерняци от Кърджали в района на с. Рибино . По време на експедицията са открити и проучени 6 пещери: “Самара”, “Прилепната” , ”Бръшляновата”, “Огледалната” и още две пещери. През 1977г. клубът става инициатор за проучване и картиране на пещери образувани под действието на вулканите през изминалите хилядолетия. Много от тези малки по размери пещери са били използвани за убежища. Клубът към ТД “Аида” пръв откликва на призива на БФПД (сега БФС) за откриване и проучване на “Хайдушките и партизански пещери” в България.
През 1978г. се провежда третата Национална конференция по спелеология в която вземат участие много научни работници в тази област. На тази конференция Б.Колев изнася доклад за резултатите от направените наблюдения и извършената работа по картирането на повече от 20 броя вулкански пещери. Докладът е изслушан с подчертан интерес и получава висока оценка за извършената работа от членовете на клуба. По този повод Б.Колев е удостоен с високото отличие “Медал за особени заслуги”, а господата Христо Братанов, Иван Бахчеванов, Веселин Кирчев, Левон Минасян и Георги Минчев получават значката “Златен прилеп”.
На втората регионална конференция по спелеология проведена през месец септември 1980г. в София Б.Колев прави научно съобщение за откритите от клуба тракийски светилища в пещерите на Източните Родопи. Това съобщение предизвиква интерес сред нашите и чужди специалисти, бива отразено в пресата и в сборника от материали на конференцията.
Пещерният клуб редовно участва в представителните групи във всички републикански сборове и експедиции – Карлуково, Добростан, Троян, Духлата, Тюленовите пещери и много други. Членовете на клуба допринасят за картирането на много от най-големите пещери в България като : “Понора”, “Орлова чука”, “Райчова дупка”, “Юбилейна” и др. Пещерняците първи откриват палеолитни сечива и скални гробници в Източните Родопи.
По време на проникванията в пещерите се извършват множество наблюдения, изследва се климата, вземат се водни проби, събира се пещерна фауна.
През 1994, 1995г. се провежда едно доста интересно за града ни събитие. На хотел “Аида” в центъра на града се организира съвместно с Алпийския клуб коледно спелео-алпийско шоу. Дава се показност на така наречените пещерно-приложните дисциплини и се популяризира движението. Инициатор е Пламен Спилков.
По-късно през 1999г. друга забележителна крачка в развитието на спелеологията е организирана с собствени сили Фото-изложба в фоайето на Историческия музей по повод 70-годишнината на организираната спелеология в България. Биват изложени множество снимки, макети, агитационни табла и други. Книгата в която се отразяват впечатленията красноречиво говори, че има място за подобна изява и за напред. През юли 2000г. в града на същото место се организира Първата национална изложба “Светът на пещерите”. Пристигат 51 творби от 9 автори, въпреки трудните времена. Изложбата ще остане традиционна и за в бъдещите години, поне такива са амбициите на Дамян Господинов, инициатор на тези идеи. Повече за изложбата може да се види на нейния web site – www.populidea.dir.bg
Десетки са отличията, флагчетата и грамотите удостоили 35-годишния клуб по спелеология. Като знак за качествената си работа са и многото високи отличия: “медали за особени заслуги”, медали “Алеко”, отличници на БТС, заслужили деятели на БТС, значките “Златен-“, “Сребърен- “ , “Бронзов прилеп“ .
Невъзможно е да се изброи всичко, което е сторено, тъй като и в момента на това списване продължават изследванията и търсенията за разширението на съществуващи пещери, както огледите за нови непознати обекти. Както при всеки един организъм периодите на развитие са свързани с възходи и падения, но зад гърба на клуба ще останат за това време:
- над 80 картирани пещери в главната картотека на БФС
- над 300 обучени за значката пещерняк
- добра собствена картотека
- стотици привлечени симпатизанти за красотата на природата и пещерите
Много често при проникването на в пещерите и пропастите, преминавайки сложни лабиринти и водопади се преминава през повече или по-малко драматични ситуации. Но в тях се калява волята, характера и смелостта. При такива условия се създават честни и искрени другарски взаимоотношения между хората в колектива, а съзерцаването на подземните красоти облагородява душите ни и сякаш ни прави по-малко добри.
Един път винаги има начало, но край – не, защото историята продължава…
Списък на участвалите в Управителното тяло до 2001г. :
Георги Минчев
Борис Колев
Левон Минасян
Христо Братанов
Стефан Аврамов
Маргарита Димитрова
Иван Бахчеванов
Стоян Гъбов
Райчо Латев
Станко Кайлиев
Жечо Стайков
Веселин Кирчев
Вълко Иванов
Генко Андреев
Иван Жеков
Трайко Богословов
Пламен Спилков
Дамян Господинов
Гаврил Милев
Томи Томов
Мирослава Топалова