|
На гр.Пещера на пещера … 24.11.2019
Място: около гр.Пещера
На Пещера на пещера …
Последният месец беше голяма суша. За ходенето на пещери става дума. А времето - си валеше ли валеше, но като сякаш с надежда просветваше за неделята да поспре за почивка. На сбирката в клуба (тя се правят всеки четвъртък), бяхме набелязали една пещера около гр. Пещера. Красива, приятна и любима. Като се сетя преди години за да стигнем до нея ми трябваха - автубус, влак, който сменям 2 пъти и после няколко км пеш, а сега сутринта си пия кафето у дома , качвам се и в 10 на пещерата. Как се промянят години и ние покрай тях. Остава все оново удоволствие обаче, което те бута натам. Необяснимо е, като духовна потребност от контакт с майката Земя, като докосване за припомняне на нищожноста на човека на фона на Вселената….
И пак се отнесохме, но да се върнем на нашето пътуване.
Сутринта с 2 коли сме в посока желаната дестинация. Около 8 човека група . 7 в двете коли и нашето тайно оръжие Ванката – който пътува на стоп, пристига преди нас и предупреждава природата за нашето идване. Моли пещерата да ни допусне, разказва и колко сме добри….е не знам дали точно така прави … но ми се иска да го вярвам !
Навреме Ванката ме предупреждава, че мястото където отиваме има решетка и катинар. Обаждам се на когото трябва в Пещера ( да сте живи и здрави момчета, и успех в опазването на подземния свят) и вземам необходимия ключ. Спирайки колите се подготвяме и беж напред. С закачки, няколко преминавания на планинската рекичка и внимателно движение по нападалата шума , доста мокра и хлъзгава - се добираме до входа. Последни проверки и нямаме търпение да потънем в царството на тъмнината.
А тя, пещерата ни посреща с топла прегръдка (вътре е по-топло от вън), прекрасни образувания и пасажи , за да напълни очите и сетивата ни . Прелестни форми от вторични карстови образувания, ромон на вода на подземната река и фантазията в главите ни - правят този свят истинска експлоция на радоста и удоволствието ( поне за нас). Причудливи форми, наподобяващи какво ли не, се редуват като сцени от театър, а преодоляването на някои скални пасаци което се налага от време на време, разкрива още и още – и тъй до самия край на галерията. А там Роската бе спретнал изненада, която няма да Ви я кажа – ама браво ! Питайте си го сами, като го видите…
Обратно… Доволни го извършваме.
Връщането винаги е малко тъжно, но с годините се научих да го възприемам като ново начало.
Начало на приказката след пещера също, а като оствях обратно ключа поразбрах че следващата година (2020), има идея за сбор на палатки на Пещера, като онези едно време – с приятели около огъня и много пещери през деня – някъде август септемри. Остава само да чакаме.
П.П.: Ванка да си жив и здрав ,така да ни посрещаш и изпращаш, и Роска – все да си си такъв – да ни изненадваш приятно. Благодаря и на Вас приятели, че споделихме този хубав ден ( е , поне не валя ) !
|
|
|