Вълшебнатата приказка - Кападокия
Място: Турция
Този път по майските празници ни си иска да направим нещо различно... Нещо, което да ни накара да забравим всичко забързано около нас, да няма ония злободневни ежедневни мъки , победи и страдания. Отдавна в главата ми се върти една идея, една идея за земя на коне и причудливи земни форми, където природата със своята четка и фантазия е съградила онова, за което и сънищата понякога са слаби да го погажат, художниците да нарисуват, а аз слабия текстописец като мен да разкаже. Защото думите са хубаво нещо, но как да опишеш онова което чустваш – то се пише със сърцето, а очите не спират да попиват и не вярват на съзерцанието.... Та става въпрос за Кападокия... Кападокия е разположена в Централна Турция в големия триъгълник Аксарай – Кайзери - Нигде. Намира се в голямо вулканично плато, образувано преди милиони години от изригването на планината Ерджиес висока близо 4000 м. Под влиянието на ерозията и дейността на вятъра са оформени туфите (вулканична пепел) във фантастични форми (пирамиди, колони, гъби, животни и др.), известни като комини. Соджанлъ и Ъхлара са каньони, достигащи на места до дълбочина 200 м. Кападокия е била заселена от антични времена. Селища от времето на неолита са открити в Хачилар, Чанхасан и Чаталхоюк. Около 1900 г. пр. Хр. тук се заселват хитите, които са били имали много коне и земята получава името "Катпатука" - "Земята на красивите коне". Ранните християни идвали тук, за да се молят. През 4 в. сл. Хр. трима светци превръщат района на Кападокия в един от най-ранните центрове на християнството. Това били Свети Базил ( Васил), Григорий от Нигде и Григорий от Невшехир. В района на Кападокия са открити повече от хиляда църкви, параклиси, манастири, издълбани в скалите и близо 150 от тях са с оригинални иконописи. Териториите на Кападокия са едни от най-красивите места които могат да се видят в Света. За база за нашата обиколка използваме градчето Юргюп. Град Юргюп се намира по пътя от Кайсери до Невшехир и Аксарай. Намира се в подножието на голямо и не много стръмно плато. Най-старите постройки, построени близо до канарите са направени от блокове розов или бежов шуплест варовик, който се слива със заобикалящия пейзаж. С плоските си покриви сградите са почти незабележими на фона на назъбените скали, които ерозията е отделила от стръмните склонове на платото. Близо до древното селище, чиито къщи са разпръснати в равнината, се намира голям туристически курорт с модерни сгради, построен в стила на традиционната архитектура. Привлекателността на Юргюп и близките селища е в необичайната геоложка структура. Градът е заобиколен от обширни пространства, прорязани от великолепни розови варовикови скали или т.нар “вълшебни комини”, които са характерни за тази местност. Градчето е със население от 18 хил. души. Първата ни спирка от обиколкота е областта Гьореме. Населявана от древни времена в близкото минaло там са живели християни, които се преместили в тази част в опитите си да избягат от гоненията на мюсюлманите, а географската структура на областта предоставяла отлични условия за убежище. Най-старите църкви в района – от които до днес са се запазили много малко – датират от 7в. и 8в. Християните и монасите превърнали това място в място за спасение и построили свои убежища във вътрешността на естествените варовикови кули, които били идеално място за скривалище и заблуда. С изключение на Иконоборческия период (715 – 843 г.), по време на който в църквите останали само абстрактните символически декорации, тук процъфтявало изобразителното изкуство, познато по-късно като Изкуството на Кападокия. Всяко едно от нарисуваните животни символизирало нещо: Рибата (буквите от гръцката дума формирали акростих “Исус Христос, Син Божи, Спасител”) символизирала самия Христос, гълъбът бил символ на мира и на Светия дух; сърната символизирала душата, а паунът – възкресението; петелът символизирал деня, изнеността и светлината и в по-широк смисъл добротата, а палмата – ориенталското преобразяване на Дървото на живота – изразявала жизнената енергия и вечността. Областта Гьореме включва и долината Ел Назар, където Приказните комини приютяват комплекси като Църквата на Мадоната, в близката долина се намира древна църква позната като Църквата на Киличлар, в която въпреки липсата на фрески се наблюдава четириколонна архитектура. Продължаваме с крепоста Учхисар и селището около нея, разположено на 4 км. източно от Гьореме. Селището е известно с огромната скална формация, използвана като укрепление. Скалата е разположена на най- високия връх в региона и предлага удивителна панорамна гледка към цялата територия на Кападокия. Цитаделата е издълбана в скалите, скрита от погледа и е използвана за защита. Наситени от панорамата от върха на крепоста поемаме към Каймаклъ. Каймаклъ (Kaymaklı) е подземен град, който се намира в цитаделата Каймаклъ. За първи път отваря врати за туристите през 1964г. Древното му име е Енегуп. Къщите са построени в около 100 тунела, като тунелите са тесни, ниски и под наклон. На четирите етажа отворени за туристите всяко място е организирано около вентилационна шахта. По този начин всяко помещение трябва да е съобразено спрямо наличието на вентилация. На първият етаж е разположен обора. Отляво от него има вход, който води към църквата, а отдясно се намират стаи за живеене. На вторият етаж се помещава църквата – в нея има храм и две апсиди. На този етаж също има стаи за живеене. На третият етаж се намират най – важните зони в подземния град – складовете, кухните и преси за вино или масло. Има също и съдове за топене на мед, който се добивал от мини между Аксарай и Невшехир. Големият брой на складове и стаи за грънчарство, намиращи се на четвъртия етаж показват икономическата стабилност на града. Каймаклъ е един от най – големите подземни градове в района. Абсолютно поле за спелестология. Освен в него в областа има и доста други подобни подземни градове... Отправихме се към Пашабаа. Тук се прочутите Приказните комини, църквата на светеца Симеон. Коминнчата с шапчици, сякаш детска ръчица ги е измислила....имаш чуството че ще паднат всеки миг – но те са си там хилодолятия – може би за да ни напомнят, че ние – толкова мислещи се за велики животни – Хората, всъщност сме толкова малки пред майката Природата. После долината на Дервент, отново изваяна по начин в който фантазията и въображеието биха открили всякави животни и какво ли не, но ...как можеш да опишеш въображението ....аз не мога.... Разбира се по време на нашето пътуване видяхме и още доста други неща в Турция...аквариума Туркоазо в Истанбул ( с над 10 000 вида) , както и църквите Света София, Синята джамия, всички в този град на Босфора. При всяко ходене Истанбул става сякаш все по-голям. По настоящен официално 14,5 милиона жители (реално към почти 20 милиона) . Дълъг 150 км и широк 60. Този огромен мегаполис се задъхва, но и привлича туристи безспир... Натопихме крака в Соленото езеро. На турски - Tuz Gülü - дължина около 100 км. и дълбочината само 1,20 м ( даже и по-малко) . Около езерото няма никакъв живот, а единственото населено място по протежението на eзерото е градчето - Серефлъкaчхисар, което се изхранва предимоно от производство на сол. Така е още от средновековието до днешни дни. Това е и част от пътя по който е преминавала kоприната. Соленото езеро е разположено на 905 метра надморска височина. Видяхме мавзолеят на Ататюрк, музея на Анатолийските цивилизации, прекрасно светлинно шоу в Анкара от което дъхът ни спря - изпълнено от фонтани с звук и светлина. Фонтани в парка в централната част на Анкара, който въпреки че се намира в Азия е получил награда за най-красив парк в Европа за миналата година. Има защо – добявям аз. И още, и още .... но безсилно е перото да опише, и думите са слаби за да се изрекат, и въпреки че и споменът ни най-вероятно с времето ще избледнее, снимките ще се позабравят.... онези чуства обаче ще си останат . Чуство за задоволство и удовлетворение въпреки стотиците километри път до там, и въпреки от умората от пътуването.....то си заслужава. Ако имате възможност минете на там, сигурен съм че между причудливите земни форми на тая земя на коне и днес ще усетите тропота на копита и вятъра на развята от вятъра грива. Вятъра на онази свобода човешка, за която хортаа живели в Кападокия са бленували и търсели. Свободата, която и днес толкова обичам и аз. А вие ??
|
|
|