|
Пещерата “Дупница” в Турция
Място: Странджа планина в Турция
До пещерата “Дупница” в турска Странджа
Откакто прочетох, че наскоро турските спелеолози са благоустроили най-голямата си пещера на територията на Странджа, мира не ми даваше как може да пропуснем да сме от тези, които още не сме я видели. При това бях чул все ласкави отзиви...
Като пещерняк ми се струва не лоша идея да покажем подземните красоти на колкото се може повече членове на нашето дружество. След известно леко обсъждане с ръководството в лицето на Васил Райчев ( да му е честита 60 годишнината с тая проява) и Стефан Аврамов, възприемаме идеята че можем да наемем автобус, да отделим един уикенд за мероприятието и през музея в Елхово ,село Бръшлян и Малко Търново да влезем в Турция.
Речено сторено. 16.10.2010г, 8 часа автобусът потегли от Хасково. Първа спирка - посещение на музея в Елхово. Обект 100 от 100-те национални туристически обекта. Има дежурен уредник, който отваря и в събота и неделя, щом му се позвъни.
Запознаваме се с битието на този край и с множеството изложени прекрасни носии, въплътили аромата на живота от онова време. Но все пак и продължаваме нататък.
Село Бръшлян ни посреща с спокойствието на Странджа.
То сякаш е спряло във времето, но не за дълго. Къщите за гости все повече ръстът като бройка, но пък и тук това е единствения шанс за поминък – селския туризъм. Отваря врати за нас църквата свети Димитър, палим свещ и се молим ...
От уединението ни вади прекрасната беседа на жената която ни отвори, да ни прости че не запомнихме името и , но запомнихме гласи и и всяка нейна дума.
Странджанските къщи, така интересно строени, музеят на открито, килийното училище – все неща , които могат да се видят в това прекрасно село....
В Малко Търново музеят (печат номер 7 от 100-те национални туристически обекта) отворил врати ни чакаше.... и ние него.
Интересната експозиция и история на този край, все ми се струва, че остава малко позната за повечето българи. От друга страна с многото си резервати и най-стария национален парк в България, отдалечеността си от големи градове и забранения достъп до 90-години –Странджа е толкова девствена и непокварена, както никоя друга планина в България.
Денят ни бе дълъг. Време е да спрем. В санаториума на Малко Търново топло ни настаняват. За веселата част на вечерта, където празнуваме два прекрасни повода, не ми се ще да разказвам. Както се казва – който бил, видял. И аз бях там – ядох пих и се веселих...
На следващата сутрин през КПП Малко Търново, влизаме в Турция. Невероятни са и селата от онази част на Странджа. Искаме ми се да мога да спра и да си снимам интересните хора, бит и къщи поне няколко часа, да усетя есента по това време тук, но колелата на автобуса ни носят към целта ни село Сарпдере. Близо до селото се отклонява път, добре обозначен за пещерата Дупница. В този участък пътищата на Турция понякога са интересни. Направени от нещо като макадам, но без никакви дупки. Като минаваш през селата толкова тесни, буквално можеш да се протегнеш и да пипнеш съседните къщи. Махаш, хората ти отвръщат, усмихват се ....
Kъм пещерата :
Ето даннни за пещерта от Уикипедия :
Пещерата Дупница ( на турски: Dupnica,Дупница или Dupnisa Magarasi, Дупниса Маарасъ) е пещерна система в турската част на планината Странджа. Пещерата е разположена на 5-6 километра югозападно от село Сарпдере и на десетина илометра западно от Демиркьой. Оформена е преди 180 милиона години. Пещерата има три входа и цялостната и дължина е 3200 м.
Първият вход е Дупница долина (Dupnica Dolin) , като първите 1000м. са под вода. Реката , която извира от пещерата е Резовска река ( според друго схващане началото на Резовска река е река Паспалдереси). Вторият вход е суха пещера с 2 отделни входа- единият е 363 м, а другият 456м.
Третият вход – пещерата Къз започва със склон от 60 градуса. В пещерата има зала с размери 150 на 60 м. Районът на Дупница е обявен от турската държава за защитене местност от първа степен. Отворена е за туристи от 2003г. Тази пещера се води като най-дългата в Турция
Много красива пещера , която човек посещава за скромната сума от две турски лири (около 2 лева), за която за да се освети се използва дизелов агрегат.
Близко до България. С устроени наоколо места за отдих, малко заведение, място за палаткуване, просто да останеш няколко дни. Но де тоя късмет... Отново се натоварваме в търбуха на превозното ни средство, съхранили много красоти, оставили тук само стъпки и взели много снимки... господи, наистина е много красиво наоколо. Возейки се наблюдаваме гледките наоколо, Лозенград, Одрин, България. Тук таме поспираме, я за да хапнем по една турска баклава, я за да видим и усетим още малко от тази нам съседна държава....а в главата ми се върти само една мисъл. Кога ще се върна да разгледам и останалото, за което така и не ми стигна времето.....
Дамян Господинов
Председател на пещерния клуб към ТД “Аида” Хасково
|
|
|