|
Разходка до скалата Небеска - 17.02.2019
Място: Източни Родопи
Разходка до скалата Небеска… и още нещо..
Тази седмица ми се искаше клубът да напраивм един обход на район в Крумовградско в който работим отдавна, но тъй или иначе не успяхме да сформираме достатъчна група и намерихме алтернатива.
Първоначално тя бе до отидем до „Лъва“, скален баралеф издялкан от студенти археолози, което си е форма забележителност, но после плана се модифицира на друга разходка. Та за нея ще ви споделя в следните редове.
8,15 ч. 17.02.2019, пл. Спартак, Хасково. Разнообразната ни група ще се отправи на пътешествие с посока Родопите, водачът ни Стефан Аврамов днес ще ни засипе с информация. С него винаги и приятно и ние сме готови да се насладим на слънчевия ден.
Тръгваме. Първата ни спирка е .. Небеска. Близо до с. Женда. Температурата е висока за този февруарски ден. Там от където тръгнахме, нямаше и помен за снежец, а тук ни се налага да погазим. Което не е лошо. Снегът не е много и придава усещане за чистота. Иначе ще ни съпътства кал… ясно е коя алтернатива е по-добра.
Стигаме. Очите попиват фантазиите на природните творения, като започваме да ги оприличаваме с какво ли не , Костенурки , пингвини и … други продукти на човешката фантазия. По характерните скални форми са удостоени с тракийски култуви ниши, характерен елемент предимно за Източните Родопи. На отсрещния баир се наблюдава друга интересна форма – Гъбата. Щом обаче по-късно стигаме до нея ( с помощта на колата и още ходене), ще забележим, че в различни ъгли на съзерцания, можем да я видим като Жаба или какво ли още не. Любуваме се. Слънцето ни гали, движи се и сменя ракурсите на изгледа. Снимаме, бъбрим си и обикаляме за да попием от всичко по много. Поглеждаме от време на време и часовниците си, за да ни напомнят че трябва все пак да се доберем до превоза си, за да отскочим до Безводно. По пътя в колите споделям, че когато съм ходил последния път на този водопад (край селото) , последния почи нямаше никаква вода. Стефан ме уверява че сега му е момента и ще остана очарован. Винаги съм му имал доверие…
Безводно. Как са му измислили това име, като вода има – незнам , но забелязвам лека промяна в маркировката – червена. Не че преди не бе червена ама въртеше по друга траектория из селото. Тя (маркировката) всъщност е за връх. Чиляка, най-високия в тозия дял. Ние обаче се отклоняваме в един момент от нея за да излезем в долната част на водопада.
Ех, ха-а-а-а ! Красота. Вода има, даже в основата и ледени обраувания ! Снимки, пръски водни и поклон. Заслужава си всяка крачка… Водопадът е над 70 м. и обикновено няма вода, но сега е сезон… има топене. Вземаме си чуствата и впечатленията и обратно.
До село Ненково, спираме за да се насладим на моста протегнал снага над реката идеща от аз. Боровица и бързаща да стигне яз. Кърджали. Казват Римски бил… не е мнгого май сигурно , но е красив.
Накрая тотално закъснели с обяда, му намираме време в следобеда. А той е време за раздумки, споделяне на видяното и време за нови планове. Харесвам тези мигове….
|
|
|