|
Практика за картиране -19.02.2012
Място: Кърджалийско
19.02.2012г.. Тази дата е паметна в изторията на България. На тази дата няма как човек да не се сети за това :
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Покон пред апостола...
Но нашия разказ не е за това. Групичката ни от клуба в състав от 5 човека се отправи в посока на юг край Хасково за да посетем пещера край Кърджалийско, където да проведем занимание на терен по картиране. Занимание изискващо време и търпение, но пък финала на усилията на пещерното ни братство и завършека на труда по изследването на една пещера. т.е. – отговорна работа.
Време – като приказка . В 10 потегляме с колата на Трайко (тои и шофьор) и още Дамян , Алекс, Данчо и Иван. Около 11,30 сме пред входа на пещерата. Преобличане и хоп вътре. Започваме да разясняваме как става картирането, методи , похвати, как се снемат правилно – азимути, наклони, работа с геоложки компас и т.н. и т.н. Времето лети толкова бързо и неусетно, че въобще не рзбираме как пък стана и подмина 15,30. Разделяме Групата на 2 – Дамян и Трайко излизат навън за да се обадят на приятеля ни Минчо Гумаров, за да го посетим в базата му наблизо до селото в което сме.Тъкмо навреме излизаме, защото и той ни търси, Дето се казва , в връзка с него преди влизането ни в пещерата сме оставили контролно време и сме се разбрали да се видим. Останала част от групата прави пещерата , че от много ролетки и компаси , дообхождането остана за десерт. В 17.часа сме при Минчо. Ей, Душа човек е Минчо – и добър приятел. Как ни изненада само. Сложил на печката да клокочат две ( ДВЕ) гърненца – Боб с зеле и мръвки и шкембе чорба – топлички – клокочат. Благодарим ти Минчо – Жив и здрав бъди. Сладки приказки, по чаша вино и разкази от едно врме с весели историии.... толкова бе хубаво... А и Минчо е такъв благ разказвач ....
Все пак колкото и да не ни се иска около 19. 30 си тръгваме – но още по пътя се заричаме, пак трябва да наминем насам като се постопли времето – хем е е хубаво, хем да се видим отново с приятели.... че на човек колко му трябва – един слънчев ден, една пещера, и приятели с които да ги сподели. Не сте ли съгласни...?
|
|
|