|
Водопадите на Ливадитис 15-16.06.2019
Място: Гърция - Западни Родопи
Исках спомените да улегнатат в главите ни, съзнанието да се избистри от емоциите и тялото да си почини от завоите на Западните Родопи, но в Гръцката им час.
За водопадите на Ливадитис бях чел преди време, както и за някой други неща от онзи край, но сега им дойде времето.
На 15.06.2019 групата рано сутринта е стегната на пл. Спартак и се отправя към Маказа за да се потопим в Гърция. Но целта ни са Родопите от другия край. Минаваме КПП-то след известно чакане и сме по завоите към Ксанти. Навигациите са готини , но да не те забият в стария град на Ксанти. След известно лутане и висш пилотаж зад волана ще успеем да се измъкнем, но подобно завиране наистина си беше екстремно по калдаръмчетата. В последствие ще разберем, че наш приятел от групата ( но с КЕМПЕР), също ще се забие там. И така изкустно ще го направи, че съседите ще му помогнат да излезе наобратно като разглобят набързо строително скеле в което задира тавана му, а добър човек ще го екскортира по по-широките улици с личната си кола, че няма оправия инак. А той кара тази машина за първи път… разучава габарита й и …..е с две бебета отзад. Всичко свършва добре …. но да се има наум …
Да се върнем на завоите. След лутане насам натам, все пак през градчето Ставрополи започваме с набирането на височина към целта – планинското селце Ливадитис. Денивилацията се набира доста бързо и стръмно, с невротични завойчета, така че ако ви става лошо , имайте го предвид. Избираме пътят за водопада, който започва около 4 км. по нагоре от Ливадитис. Обозначено е с указателни табели. Оставяме колата там и пеша. Прехода не е труден – 1 – 1.30 ч. в посока с наслаждението. Започва с Акация, Бреза, после малко иглолистни и накрая основно Бук. Гледката за мен е по позната като Старопланинска, но тук сме в Родопите. Завойче след завойче опознавайки ландшафта стигаме до разклонче, където се сливат пътеките, тази по която дойдохме ние и тази която идва директно от селцето. Малко след нея има разклонение – едното ще ни покаже отдалеч по-малък водопад, а другото след още малко ходене ще ни предлож 60 метров пад. Красота е ! Безвремие и спокойствие.
Наслаждаваме се на силата на водата. На капчицата, толкоз малка но обединена с други превръщаща се в мощна сила и пленяваща окото и сетивата ни за да се отърсят те от градското ни злободневие. Да попием зеленината на бука, величието на гората и осъзнавайки нищожноста на човешката си суета.
Но , винаги има на обратно. Характерно е за това посещение, че от исходната точка се върви надолу, а връщането е свързано с изкачване – поне по избрания от нас път.
Качвайки се по колите - и пак почваме завоите. Избрал съм път, който отново ще ни „разкаже“ Гръцкия релеф. Завои – колкото си щеш, от тях не можеш да се отървеш. Цел – висока огледна точка над Ксанти и над река Места ( за гърците Нестос) . Видимост – меандрите на реката. Бая наляво надясно, но повярвайте ми – Заслужава си. Снимки . Снимки. Снимки. Да добавя и един интерес факт – в Западните Родопи на Гърция обхватът на мобилните оператори предстои – никакъв го няма !
На Керамоти ни чака останала част от групата , с младите попълния ( някои от които бебета). Докато ние се поклащахме по завоите те са се пличкали на воля на пясъчния плаж. Аз се надявах да са осигурили къмпинг, но… него го уреждаме малко по-късно, и не на Керамоти , а на Кавала. Бързо натам и настаняване. След толкоз топло и толкоз завои как чакахме да поседним и отворим една биричка. Изпада ли ли сте в подобно ситуация ? Ако да – знаете за какво става на въпрос.
После какво – следващия ден плаж, тен и питие на метър от морето – не е лошо… За жалост накрая имаше следобеда малко дъжд, дъълга опашка на Маказа ( над 5 км., някои я заобиколихме като минахме през Златоград – там пък много завои). Ей такива работи.
Но прекарания момент високо в планината под буковата прегръдка и хлад, завършващ с потопяне в големия син аналгин е интересна комбинация – и е така подходяща. Гърция може да я предложи…
|
|
|