|
Разходка на Кенана - 29 януари 2012
Място: парк Кенана, Хасково
Понякога ти се иска да правиш каквото най-много ти харесва...т.е. като за хора от пещерен клуб да ходим по пещери. Но когато не можеш да правиш това което искаш, правиш това което можеш. Нали ?
Та така поради добре навалялия преди деня ни на разходка 29.01.2012г. сняг ( и то тежък и мокър), групата ни в състав 5 човека отбор дами и мъже пое към Сивата вода в парк Кенана. А , да ми извинява Мечка, че я забравих. Коя Мечка ли ??? Не Кенанската разбира се, Мечка е име на куче :
Красавица е нали ??? Ако Ви харесва много – ще Ви дам телефона на стопанина на Мечка , ако не го познавате да и подарите някое чувалче кучешка храна. Само не казвайте че като стана въпрос за купуване на храна вече не Ви е толкоз симпатична....Щото мен си ме кефи !
На входа на парка ни среща друг герой на зимните игри :
Симпатяга е и той, нали. И след като разходката започва с най-добрия приятел на човека ( за кучето иде реч де) и снежния човек как да не ти е готино, Слънце въздух и туризъм ....и т.н.
Е и дамите в компанията правиха свеж деня ни – да не си мислят, че от снежни човеци и кучета не сещаме за тях – защото като тръгнем няъде – за тях първо се сещаме... !
ПОлека, полека с малки крачки , или по тоно кой с какви си ходи се добираме до зоокъта :
Горките патета и Гъсета, как да плуват, езерото замръзнало....лоша работа. Хубавата е че поне служителите им хвърлят нещо за хапване. Не като някои от групата, дето само ги снимат :
Последното беше шега разбира се , зашото и аз сън от тия дето само снимат, защото спазваме табелите “ Не хвърляйте храна на животните”, не за друго...
От там поемаме по пряката пътека за яз. Сивата вода, по конкретно към базата на БЧК. Зимата определено ни напомня, че може да бъде освен жестока и сериозна ..и красива :
Който не е пробвал да оставя само стъпки и да взема само снимки, не знае какво е загубил или още не е заобичал толкова силно като нас природата за да го прави :
Неописуема красота може да бъде видяна и то толкова близко да града в който живееем, стига само да можем да се отделим от него. Повярвайте – заслужава си :
А какво се случи когато стгнахме до крайната точка – ми какво ?? То след тая зимна приказка най-подхожда и край като за приказка: Яли пили и се весели, и аз бях там и аз участвах.
Ако малко сте ни завидяли, недейте – просто се чуствайте поканени скедващия път. Чувам да се чудите ли .....ако е така все щи ги гледате хубавите неща само на снимки. А ? Какво ? Някой каза, че идва следващия път ли ?
Виж цялата статия със снимките:
http://dox.bg/files/dw?a=38de0cd587
|
|
|